СВЕТОВНА СЕДМИЦА НА КЪРМЕНЕТО

2005

 Светът празнува Седмицата на детското здраве и хранене, подкрепяйки Целите за развитие на хилядолетието, приети от ООН. Темата  2005 г. е:”Кърменето и храната на семейството: грижа и здраве”. Организатор на честванията за България е IBFAN група в България.

Като най-добър старт в живота Световната здравна организация /СЗО/, УНИЦЕФ и здравните агенции по света препоръчват на майките да кърмят децата си изключително до 6 месеца и да продължат кърменето след това като едновременно им дават други храни и напитки до двегодишна възраст или повече, толкова дълго, колкото майката и бебето искат.

Тези храни трябва да имат висока хранителна стойност, съответстваща консистенция и да се дават по подходящ начин.

С началото на допълнителното хранене за кърменото бебе настъпва нова фаза в социалното, емоционалното и поведенческото развитие. Допълнителното хранене също така създава възможности за развитие на комуникацията, кординацията и моторните умения и може да постави основата на вкусови предпочитания, които да се запазят в по-късна възраст. Когато въвеждането на допълнителните храни става с внимание, грижа и търпение, връзката на майката и бебето с кърменето може да се  продължи и засили, а не да се прекрати.

Проведено е специално изследване за хранителните практики на децата с въвеждане на допълнително хранене.

Изследването, чрез анкета и интервю, е проведено през периода януари- юли 2005. Данните са от 184 произволно избрани респонденти в 3 региона на страната: Софийски, Югозападен и Кърджалийски. Те представляват и представителна извадка на проучването.

   От обобщените данни се вижда, че

v     72% от общия брой изследвани майки твърдят че „нямат системни знания относно вида и значението на състава на допълнителната храна за бебетата”;

v     84% от общия брой на майките възприемат „рекламата на допълнителната храна като основа за тяхното доверие”;

v     42% от отговорилите в Софийски регион твърдят, че  голяма роля за техния избор на допълнителна храна играе „семейната традиция”. По същия критерий в Югозападния регион този процент на отговорилите е 58%, а в Кърджалийски регион отговорилите са 91%.

Налага се извода, че все още ролята и значението на хранителните практики в семейството се оказват решаващи при избора на допълнителната храна за бебетата. Вероятно тук не без значение е и социално-икономическия статус на семейството т.е придържането към домашно приготвена храна е в тясна зависимост от равнището на финансовата стабилност на семейството. Верността на този извод се потвърждава и от отговорите на респондентите:

v     35% от анкетираните в Софийски регион потвърждават, че имат „сериозни финансови проблеми” срещу 20% от Югозападния регион и 42% от Кърджалийски регион.

v     Интерес представляват отговорите, свързани с възрастта и периода, в който се включва допълнителната храна за бебетата. На този въпрос 80% от майките в Софийски регион определят 3 месечната възраст на своето бебе като начало за даване на допълнителна храна.

v     За Югозападния регион 65% от майките отговарят, че са започнали даването на допълнителна храна на децата си след 4,5 месеца.

v     В Кърджалийски регион преобладаващият брой от изследваните майки твърдят, че включват допълнителна храна след 5 месеца на детето.

v     Важен момент на изследването е търсенето на връзката кърмене-допълнителна храна. За съжаление само 12% от общия брой изследвани майки потвърждават, че съчетават кърменето с допълнителната храна и след 6 месец на своите деца.

v     Най- рано отбиват децата си, 35% от майките до 3 месечна възраст на бебето, в Софийски регион.

v     Най-дълго кърмят децата си майките в Кърджалийски регион, 65% от майките до 6 месеца и след това.

v     Важен извод на изследването беше вида допълнителна храна, която най-често се дава след 3 месечна възраст на детето.

  Градацията на вида храна е както следва:

ü      Заквасено кисело мляко;

ü      Плодови пюрета;

ü      Кърмене и адаптирано мляко /follow on formula/;

ü      Зеленчукови пюрета;

ü      Обща храна.

От краткото резюме се вижда, че недостатъчно популяризираните знания относно стандартите за допълнителното хранене на бебето поражда опасност от грешки, които могат да имат пряк негативен ефект върху здравето му. Основните проблеми са свързани с:

v     Твърде ранното включване на допълнителни храни /в 3 месец/, което е в противоречие с Резолюциите на СЗА и УНИЦЕФ;

v     Неподходяща методика за приготвяне на храната;

v     Смесването на кърмене с адаптирани млека след 6 месец.

Направените изводи говорят за необходимостта от повече и по-компетентна информация, която да достига до майките и семействата като цяло. Препоръките, които можем да отправим към всички, заинтересовани от здравословния начин на хранене на най-малките са:

·        ДАВАЙТЕ НА ДЕТЕТО РАЗНООБРАЗНА ХРАНА;

·        ОТГОВАРЯЙТЕ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ДЕТЕТО;

·        ПОДНАСЯЙТЕ ХРАНАТА В ЕСТЕТИЧЕН ВИД;

·        КОНТРОЛИРАЙТЕ РЕАЛНОТО КОЛИЧЕСТВО ПРИЕТА ХРАНА;

·        НАПРАВЕТЕ ПРИЯТНО ЗА ПРЕКАРВАНЕ ВРЕМЕТО ЗА ХРАНЕНЕ.

Усилията си струват, защото са свързани с най-важното- здравето и живота на децата ни.

ИБФАН група в България