Глава единадесета.

ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ПРИ СЕМЕЙНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК В ЧУЖБИНА

Чл. 129. (1) Брак между български граждани в чужбина може да бъде сключен пред български дипломатически или консулски представител, ако местният закон допуска това. Бракът може да бъде сключен и пред местен орган при спазване формата, предписана от местния закон.

(2) Брак между български гражданин и чужд гражданин може да бъде сключен в чужбина пред български дипломатически или консулски представител по реда на този кодекс, ако отечественият закон на чуждия гражданин допуска това. Бракът може да бъде сключен и пред местен орган при спазване формата, предписана от местния закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Брак, сключен между чужди граждани в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, предписана от закона по местосключването му. 

СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК МЕЖДУ БЪЛГАРСКИ И ЧУЖД ГРАЖДАНИН пред български орган по гражданското състояние

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Чужд гражданин, който сключва брак с български гражданин в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, трябва да удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключването на брака. 

УСЛОВИЯ ЗА ВСТЪПВАНЕ В БРАК

Чл. 131. (1) За български гражданин, който сключва брак в чужбина, са задължителни разпоредбите на чл. 12 и 13. Разрешението по чл. 12, ал. 2 може да се даде от българския дипломатически или консулски представител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) За чуждия гражданин, който сключва брак с български гражданин пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по неговия отечествен закон, като разпоредбите на чл. 13 на този кодекс са задължителни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) За чужди граждани, които сключват брак помежду си пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по техните отечествени закони. В тези случаи е задължителна разпоредбата на чл. 13, ал. 1. Освен това не може да се сключи брак между роднини по права линия и между братя и сестри. 

УНИЩОЖАЕМОСТ НА БРАКА

Чл. 132. Основанията за унищожаемост и последиците от унищожаването на брака се уреждат:

1. от българския закон, ако бракът е между български гражданин и чужденец;

2. от закона на държавата, на която двамата съпрузи чужденци са били граждани при сключването на брака, както и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак;

3. при брак между чужденци с различно гражданство - от отечествените им закони, ако те съвпадат, и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска унищожаването, а относно последиците от унищожаването - този, който е по-благоприятен за децата или за добросъвестния съпруг, ако от брака няма деца

ЛИЧНИ И ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИ

Чл. 133. (1) Личните и имуществените отношения между съпрузи, единият от които е български гражданин, се уреждат от този кодекс, ако се осъществяват на българска територия.

(2) Личните и имуществените отношения между съпрузи чужденци с еднакво гражданство, ако се осъществяват на българска територия, се уреждат според отечествения им закон. Ако съпрузите са с различно гражданство, тези отношения се уреждат според съвпадащите разпоредби на отечествените им закони, а при липса на такива - от този кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) При разпореждане с недвижими имоти на българска територия се прилага законът на Република България.

РАЗВОД

Чл. 134. Разводът и неговите последици се уреждат:

1. от българския закон, ако единият от съпрузите е български гражданин;

2. при брак между чужденци с еднакво гражданство - от закона на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод;

3. при брак между чужденци с различно гражданство - от отечествените им закони, ако те съвпадат. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска развода, а относно последиците от развода - този, който е по-благоприятен за децата или за невиновния съпруг, ако от брака няма деца. 

ПРОИЗХОД

Чл. 135. За произхода се прилага отечественият закон на детето по време на раждането. 

ОСИНОВЯВАНЕ

Чл. 136. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяване между лица, едното от които е български гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс. Когато осиновяваното лице е български гражданин, се иска съгласие на министъра на правосъдието и осиновяването се извършва от Софийския градски съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Български гражданин, който е навършил една година, може да бъде осиновен от чужденец, представил разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения си закон. Чужденец, който живее постоянно в друга държава, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване. По изключение, с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяването между лица с еднакво гражданство се допуска при условията на отечествения им закон. Ако имат различно гражданство, осиновяването се допуска при условията на отечествените им закони. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 52.

(4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Български гражданин, който има и друго гражданство и живее постоянно в чужбина, при осиновяване на дете - български гражданин, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Български гражданин, който желае да осинови дете - чужд гражданин, трябва да отговаря на изискванията на този кодекс и на изискванията на отечествения закон на детето, ако това е предвидено в него.

(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) При осиновяване на дете - гражданин на държава - страна по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, наричана по-нататък "Конвенцията", осиновяването се признава след представяне на удостоверение от централния орган. Министерството на правосъдието изпраща служебно акта за раждане за отразяване в регистрите за гражданското състояние.

(7) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Условията и редът за даване на съгласие за осиновяване от чужденец на лице - български гражданин, се определят с наредба на министъра на правосъдието.

(8) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Действието на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновителя.

(9) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Прекратяването на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновения, освен ако отечественият закон на осиновителя е по-благоприятен за осиновения. 

ПРАВОМОЩИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО ПО МЕЖДУНАРОДНИ ОСИНОВЯВАНИЯ

Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по международните осиновявания в сътрудничество със съответните български и чуждестранни компетентни органи и акредитирани организации.

(2) Министерството на правосъдието:

1. предприема мерки за предоставяне на централните органи, на другите държавни органи и на акредитираните организации по Конвенцията информация за:

а) действащото в страната законодателство в областта на осиновяването, както и за статистически данни и утвърдени типови формуляри;

б) приложението на Конвенцията;

2. подпомага сътрудничеството между българските компетентни органи и компетентните органи на държавите - страни по Конвенцията, както и между българските и чуждестранните акредитирани организации, за ефективна защита на децата и за постигане целите на Конвенцията;

3. актуализира и предоставя на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право данни относно имената и адресите на акредитираните организации, получили разрешение от министъра на правосъдието;

4. изисква и поддържа актуална информация относно имената и адресите на акредитираните организации на държавите - страни по Конвенцията;

5. дава съгласие пред централните органи на държавите - страни по Конвенцията относно възможността да се даде ход на процедурата по осиновяване;

6. удостоверява, че извършените осиновявания са в съответствие с Конвенцията;

7. води:

а) регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване;

б) регистър на осиновяващи - чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване;

в) регистър на осиновяващи - български граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин, с постоянно местопребиваване в чужбина;

г) регистър на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания;

8. събира, съхранява и обменя с компетентните органи или определени от тях организации информация относно положението на детето и на бъдещите осиновители, доколкото това е необходимо за извършване на осиновяването;

9. извършва действия и уведомява компетентните органи в страната и чужбина за необходимостта от извършване на действия по предотвратяване получаването на недължими финансови или други облаги във връзка с осиновяването;

10. упражнява контрол върху състава и дейността на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания, както и относно спазване изискванията на този кодекс и на издаденото разрешение;

11. организира приемането, регистрирането и обработването на молби за осиновяване;

12. изпраща до чуждестранните компетентни органи и организации молбите на българските граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин;

13. предприема действия относно установяване липсата на пречки за влизане и пребиваване на детето в приемащата държава;

14. съдейства при осъществяването на контакт между детето и определените за осиновяващи чужденци;

15. изпраща молбата за осиновяване на чужд гражданин с преписката в Софийския градски съд за произнасяне по осиновяването;

16. оказва съдействие през периода след извършване на осиновяването; получава, проучва и съхранява необходимата следосиновителна документация;

17. организира консултации, семинари и обучение в областта на осиновяването;

18. изготвя и обменя с компетентните органи на други държави обобщаващи доклади за оценка на опита в областта на международното осиновяване.

(3) Регистрите по ал. 2, т. 7, букви "а", "б" и "в" съдържат съответно информацията по чл. 53в, ал. 2 и чл. 57а, ал. 3.

(4) Регистърът по ал. 2, т. 7, буква "г" съдържа информация относно:

1. наименованието на организацията;

2. седалището и адреса на управление на организацията и данни за лицата, които я представляват;

3. номера и датата на разрешението за посредническа дейност;

4. органа, издал разрешението;

5. условията на разрешението по т. 3;

6. срока и условията на разрешението за осъществяване на посредническа дейност, издадено от чуждестранен компетентен орган;

7. други данни, вписвани в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(5) Регионалните дирекции за социално подпомагане изпращат в Министерството на правосъдието в края на всеки месец информация за децата, които са вписани в регистъра по чл. 53в, ал. 1 и които отговарят на изискванията на чл. 136, ал. 2. Информацията съдържа данните, определени в наредбата по чл. 53в, ал. 3, както и сведения за възможностите за отглеждане и осиновяване на детето в съответната община.

(6) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 2, т. 7 се определят с наредбата по чл. 136, ал. 7. 

ПОСРЕДНИЧЕСТВО ПРИ МЕЖДУНАРОДНО ОСИНОВЯВАНЕ

Чл. 136б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Посредничество при осиновяване на дете може да извършва само юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, наричано по-нататък "акредитирана организация", вписано в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и получило разрешение за това от министъра на правосъдието.

(2) В управителния орган на организацията могат да бъдат избирани само неосъждани лица с висше образование и с общ трудов стаж не по-малък от 5 години.

(3) В организацията работят юристи, психолози, педагози, лекари, както и други специалисти с подготовка и опит в областта на международното осиновяване.

(4) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване, организацията подава заявление до министъра на правосъдието, придружено със:

1. документи, издадени от съда и от Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, отразяващи актуалното състояние на организацията;

2. копие от учредителния акт или от устава на организацията;

3. информация за разноските и разходите на организацията, свързани с посредническата дейност, както и максималния размер на хонорарите за осъществяването й;

4. посочване на държавите, по отношение на които ще се осъществява посредничеството;

5. други данни, свързани с посредническата дейност.

(5) Заявленията за издаване на разрешение се подават до края на втория календарен месец на всяка година. В двумесечен срок от изтичане на срока за подаване на заявленията, министърът на правосъдието по предложение на Съвета за международно осиновяване издава разрешение или мотивирано отказва издаването му. Отказът за издаване на разрешението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(6) Разрешението по ал. 1 се издава за срок от 2 години и се вписва в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "г", който е публичен.

(7) Разрешението не може да се преотстъпва или прехвърля.

(8) Акредитираната организация е задължена да постави разрешението на видно място и да посочва неговия номер в кореспонденцията си.

(9) За издаване на разрешението се заплаща такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(10) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от съответния чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България при спазване на условията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, след получаване на разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредническа дейност със съответната държава.

(11) Разрешението по ал. 10 се издава за срок от 2 години, но не по-дълъг от срока, за който е издадено разрешението от компетентния чуждестранен орган.

(12) Редът за издаване, отказване и отнемане на разрешението по ал. 1 и ал. 10 се определя с наредбата по чл. 136, ал. 7.

ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО

Чл. 136в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Министърът на правосъдието може да отнеме със заповед разрешението по чл. 136б, ал. 1 и ал. 10 и преди изтичането на срока, за който е издадено, когато организацията не изпълнява посочените в него условия или нарушава други изисквания на закона.

(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва при условията и по реда на Закона за Върховния административен съд. 

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО

Чл. 136г. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Разрешението се прекратява:

1. с изтичането на срока, за който е издадено;

2. по молба на акредитираната организация;

3. с прекратяване на юридическото лице;

4. при заличаване на вписването по чл. 48, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

5. когато съответният компетентен орган е отнел разрешението за посредничество на чуждестранното юридическо лице по чл. 136б, ал. 10. 

ДЕЙНОСТ НА АКРЕДИТИРАНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

Чл. 136д. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Акредитираната организация:

1. представя на Министерството на правосъдието искането за осиновяване и документите на осиновяващия, както и всяка друга информация за него, която е необходима за защита на интересите на детето;

2. предоставя на осиновяващия подробна информация за правата и задълженията при осиновяване и за правните последици при пълното осиновяване съобразно действащите законодателства в държавите, чиито граждани са осиновяваният и осиновяващият, както и в държавата по местопребиваване на осиновяващия;

3. уведомява осиновяващия за съгласието на министъра на правосъдието по чл. 136, ал. 1;

4. представя на Министерството на правосъдието молбата за осиновяване заедно с цялата преписка;

5. посредничи при установяването на контакт между определения осиновяващ и осиновявания и предоставя на осиновяващия изготвения от Министерството на правосъдието доклад относно личните данни на осиновявания, здравословното му състояние, социалния му статус, снимка, а ако е необходимо и видеозаписи и други материали относно детето;

6. осигурява на българските граждани, които искат да осиновят дете - чужд гражданин, предоставената от съответния орган или организация информация за конкретното дете;

7. уведомява Министерството на правосъдието за съгласието или несъгласието за осиновяването на предложеното дете, изразено от осиновяващия;

8. представя на всеки 6 месеца на Министерството на правосъдието доклад за състоянието на детето до 2 години след осиновяването му; докладът съдържа и оценка на акредитираната организация относно условията на живот, напредъка, нивото на физическо, умствено и емоционално развитие на детето, привързаността му към осиновителите, родителските грижи и умения, мерките за насърчаване на културната идентичност на детето и други;

9. осигурява представителство на осиновяващия пред съда;

10. посредничи при издаването на разрешение за напускане от детето на държавата по произхода и за влизане в приемащата държава, както и на разрешение за постоянно пребиваване на детето в приемащата държава;

11. осигурява безопасността и подходящите условия за транспортиране на детето, а при решение на осиновителите - осъществява транспортирането или осигурява придружаване на детето;

12. предприема действия по осигуряване връщане на детето в държавата по произход, в случай че решението на българския съд не бъде признато в приемащата държава до една година от влизането му в сила и следи за състоянието на детето през този период.

(2) Редът за осъществяване на дейността по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 136, ал. 7. 

СЪВЕТ ПО МЕЖДУНАРОДНИ ОСИНОВЯВАНИЯ

Чл. 136е. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) При Министерството на правосъдието се създава Съвет по международни осиновявания, който се състои от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето.

(2) Съветът по международни осиновявания:

1. прави предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ - чужденец;

2. прави предложение пред министъра на правосъдието по молбите за издаване на разрешение по чл. 136б, ал. 1 и ал. 10, след проучване на организацията и събеседване;

3. изразява мнение и дава препоръки по изпълнението на изискванията за международните осиновявания;

4. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на български граждани за осиновяване на дете - чужд гражданин;

5. дава мнение за разпределяне на средствата от фонд "Подпомагане на деца".

(3) Министърът на правосъдието определя поименния състав на съвета по ал. 1 по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му.

МОЛБА ЗА МЕЖДУНАРОДНО ОСИНОВЯВАНЕ

Чл. 136ж. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Молбата за международно осиновяване се изпраща до Министерството на правосъдието, придружена с разрешение за осиновяване по чл. 136, ал. 2, и данните по чл. 136а, ал. 3 за включване на лицата в съответния регистър.

(2) В случаите, когато български гражданин желае да осинови дете - гражданин на държава, страна по Конвенцията, молбата се изпраща от Министерството на правосъдието до съответния централен орган или акредитирана организация.

ПРОИЗВОДСТВО ПО МОЛБА ЗА МЕЖДУНАРОДНО ОСИНОВЯВАНЕ

Чл. 136з. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Софийският градски съд разглежда молбата за осиновяване в съдебно заседание при закрити врати в 14-дневен срок от постъпването й и се произнася с решение, което обявява незабавно на страните.

(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно.

ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Отношенията между родители и деца се уреждат по отечествения закон на детето освен ако родителите са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен за детето.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) В случаите, когато родителите не живеят заедно и няма постановено решение за мерките относно личните отношения или е отказано признаване и допускане изпълнение на решение на чуждестранен съд за упражняване на родителски права, министърът на правосъдието по приложение на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г. може по искане на заинтересувана страна да сезира Софийския градски съд за определяне на мерки относно личните отношения. Съдът се произнася с решение в 30-дневен срок.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. В 30-дневен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.

НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО

Чл. 138. (1) Учредяването, действието и прекратяването на настойничеството и на попечителството се уреждат по отечествения закон на лицето, поставено под настойничество или попечителство.

(2) Задължението за приемане и изпълнение длъжността на настойник, попечител или член на настойнически съвет се урежда по отечествения им закон.

ИЗДРЪЖКА

Чл. 139. Задължението за издръжка, която чужденец търси от български гражданин, се урежда по този кодекс, а исковете са подсъдни на българските съдилища.

ОТЕЧЕСТВЕН ЗАКОН НА ЧУЖДЕНЕЦ С ДВОЙНО ГРАЖДАНСТВО

Чл. 140. За чужденец, който има няколко чужди гражданства, отечествен закон е законът на държавата, където е постоянното му местопребиваване.

ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ЗА ЛИЦЕ БЕЗ ГРАЖДАНСТВО

Чл. 141. За отечествен закон на лице без гражданство се счита законът на държавата, където е постоянното му местопребиваване.

ОГРАНИЧАВАНЕ ПРИЛАГАНЕТО НА ЧУЖДИЯ ЗАКОН

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Когато прилагането на чужд закон е несъвместимо с основните начала на правото на Република България, се прилагат разпоредбите на този кодекс.

ПРИЛАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато е предвидено друго в международен договор, по който е страна Република България.